Синтер-кристализацията нa стъклени прахове или зърна е алтернативна техника за получаване на стъкло-керамики. При него спичането и кристализацията протичат едновременно и в един и същ температурен интервал. Поради това информацията за взаимовръзката между тях е от фундаментално значение за разбирането и контрола на синтеза.
Основната цел на настоящия проект е създаването на обща теория, която да успее да разграничи и да обясни различните случаи на синтер-кристализация на база на кристализационната способност на изходните стъкла и на използвания фракционния състав.